Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Иде ли „лов на вещици“ с кабинета на Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една от първите промени, която трябва да бъде направена, когато най-после достигнем до сериозен дебат за конституционната реформа, е отпадането на фигурата на т. нар. „служебно правителство“. В досегашната практика тази фигура предполага специфична презумпция за виновност на редовното правителство, завършило пълния си мандат или приключило предварително ангажиментите си. Допускането е, че това правителство би повлияло негативно върху подготовката на изборите или би се укрило по някакъв начин, докато „служебното“ ще бъде безпристрастно и ще действа единствено и само в интерес на държавността. Всъщност, доколкото служебното правителство се назначава от президента, то е отговорно единствено и само пред него, но според нашата конституция, самият президент не отговаря за действията си пред никого. Така линията на отговорността се прекъсва в полза на представата за някаква неизбежна „ревизия“ на предишното редовно правителство.
Това двусмислие определя и специфичния избор на един политик или експерт да приеме да бъде министър в подобно „служебно“ правителство. Когато става дума за наистина утвърдени експерти и политици с дългогодишна кариера, участието им в подобен кабинет би могло по-скоро да хвърли сянка върху тяхната политическа биография, отколкото да допринесе за техния авторитет. Освен амбицията на обикновени службогонци, които биха искали да впишат това в собствената си биография, изглежда много трудно да си представим какъв би могъл да бъде смисълът от участие в едно правителство с мандат от два месеца.
Още повече когато амбициите на президента са насочени именно към „ревизия“ и търсене на възможности за оказване на въздействие върху хода на предизборната кампания чрез оповестяването на „гръмки разкрития“. Във всички случаи фигурата на „служебно“ правителство няма място в една нормално функционираща демократична политическа система. Много по-добре би било, ако редовното правителство, което е носило и носи отговорност за своите действия, организира изборите с ясен мандат, предоставен му от Народното събрание, преди неговото разпускане.
Все пак за пореден път имаме служебно правителство, което отново, този път в още по-кратки срокове, ще трябва да изпълнява своите задължения. Неговата структура включва трима заместник министър-председатели. Това е по-скоро структура на коалиционен кабинет, в който отделните политически партии имат свои представители. Важно е да разберем кои са „силите“, които са лансирали своите кандидатури в този кабинет, тъй като структурата му показва наличието на различни групи от интереси, които са получили свое представителство.
Изборът на Радев е да формира заместници на премиера по икономическите и социалните въпроси, по вътрешната сигурност и обществен ред и по европейските фондове. Различията спрямо предишния кабинет са очевидни – приоритет е отдаден на вътрешния ред, а не на отбраната; икономическите и социалните въпроси са делегирани на един и същи заместник министър-председател, а само европейските въпроси са предоставени на министър без портфейл, какъвто беше и Томислав Дончев. Как именно един заместник на министър-председателя ще ръководи и икономическите, и социалните въпроси, остава да разберем, но този избор показва по-скоро готовност икономическите теми да бъдат поставени под „шапката“ на социалните, отколкото да се търси някакъв смислен баланс.
Няма съществено разместване от гледна точка на ресорите на министерствата. Липсва различна от досегашната визия за това как могат да бъдат организирани публичните политики. Очевидно екипът на Румен Радев не търси възможност за някакъв тип модернизация на управлението, а по-скоро е съсредоточен върху „влизането в дирите“ на предишния кабинет. Като се има предвид хоризонтът на действие на този кабинет, новите министри дори и не биха имали време да се запознаят напълно с дейността на поверените им ресори. Но това отново е въпрос на техен личен избор, както и на доверието, което са оказали на Румен Радев.
Персоналният състав на „служебното“ правителство отговори на песимистичните очаквания на общественото мнение и наблюдателите. Сред министрите има както личности с доказан управленски опит, така и хора, чиято единствена амбиция, изглежда, е била да бъдат министър, дори и „за един ден“. Определеният за министър-председател Стефан Янев вече доказа своята преданост към Радев, както и онова, на което е способен. Като министър в първото служебно правителство на Радев той успя да започне много „разследвания“, които не завършиха с резултат, но и да направи съществени персонални промени. Изглежда, че и сега от него се очаква същото, но в по-пълен мащаб, доколкото вече е премиер.
Няма съмнение, че при избора на министри е търсен ефект на противопоставяне спрямо предишното правителство. Този ефект е по-видим там, където новите министри са личности, изразявали несъгласие с водената досега политика. Такъв е например д-р Стойчо Кацаров, който многократно изразяваше несъгласие с политиката на министерството на здравеопазването. Изборът на Янаки Стоилов е не само политически жест към БСП, но и назначение, което кореспондира с политическа кариера и експертиза.
Но, има и личности, които са намерили място в този кабинет не толкова заради изразените си позиции, а заради личната си амбиция да се докажат или да се „реваншират“ спрямо предишните министри. Такъв е изборът на Бойко Рашков за вицепремиер и министър на вътрешните работи, но най-вече – изборът на проф. Велислав Минеков, който в най-голяма степен олицетворява амбицията за реванш. Очевидно е, че Отровното трио няма скоро да напусне нито сянката на дървото пред президентството, нито българското публично пространство.
Все пак има и министри, чиято основна цел не е да запишат в биографията си престой на „Дондуков“ 1, като например проф. Денков, който има своя принос в развитието на образованието и науката. Подобен е и случаят с доц. Стела Балтова, която също има опит в управлението на туризма. Но, за съжаление, те са по-скоро изключение във втория „служебен“ кабинет на Румен Радев. Тези изключения ще бъдат изтъквани като аргумент срещу критиките за реваншисткия характер на това правителство. Остава да се надяваме, че общественото мнение ще се ориентира сравнително бързо в това дали добри професионалисти са приели предизвикателството да реализират държавното управление или обратното – те са били ангажирани като прикритие за истинските цели на това временно управление.
Времето за действие на този кабинет е кратко, за да бъдат постигнати реални резултати, но изглежда, че и никой не се стреми към това. Все пак тези два месеца могат да се окажат достатъчни, за да бъдат мобилизирани всички налични средства за кадрови и структурни промени, за „разчистване на сметки“ и за „ревизия“, която да има чисто предизборна цел. Цялата отговорност за това се носи от Румен Радев. Доколкото по конституция той не подлежи на отговорност, гражданският отговор би трябвало да се реализира чрез резултатите от президентските избори. Ако неговият екип и самият той изберат този път, ще трябва да платят своята политическа цена на предстоящите избори.
Но дотогава има още повече от пет месеца, в които има достатъчно време да бъде организиран поредният „лов на вещици“. Ако това се случи, неговият разрушителен ефект няма да остане само за сметка на предишните управляващи, а ще засегне цялостната публична среда, внасяйки допълнително недоверие в отношението към институциите. Кой има интерес от това? Във всеки случай – не българските граждани, а конкретни корпоративни интереси, които се почувстваха прекалено осезаемо застрашени през последните години.
